Повод да напиша това ми даде Aquawoman :
http://fokusbokus.blogspot.com/2009/06/blog-post_15.html
Може да прозвучи сантиментално, това което ще напиша, но както е казано белия лист всичко може да понесе, да не говориме за интернет:)
Преди два дни си бях на село. Едно селце в Северозападна България/или както е модерно да я наричат сега Северозападнала/ Нищо особенно. Пусти къщи, население от 60год. нагоре, хора занимаващи се с земеделие и то за собствена употреба.
Но мисълта ми бе за друго. Както си пушех цигара гледайки през прозореца, незнам как, но просто в един момент инстиктивно взех фотоапарата и направих тази снимка. Признавам, че не е кой знае какво :)
В това село съм отгледан от баба ми и дядо ми като малък. Винаги когато се връщам там, си спомням за детството и за тях. Може да звучи много тривиално и клиширано, но наистина, за всеки човек има някое място, което го зарежда с енергия и го кара да стане малко-по добър! Бил съм на много места. Но никъде не съм усетил такава тишина, спокойствие, усамотеност и някакво чувство на хармония със самия мен. Дори и многото мисли ме напускат и се чувствам някакси свободен.
Да се завърнеш в бащината къща...- Димчо Дебелянов
"Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни. Кат бреме хвърлил черната умора, що безутешни дни ти завещаха - ти с плахи стъпки да събудиш в двора пред гостенин очакван радост плаха.
Да те пресрещне старата на прага и сложил чело на безсилно рамо, да чезнеш в нейната усмивка блага и дълго да повтаряш: мамо, мамо... Смирено влязъл в стаята позната, последна твоя пристан и заслона, да шъпнеш тихи думи в тишината, впил морен поглед в старата икона: аз дойдох да дочакам мирен заник, че мойто слънце своя път измина...
О, скрити вопли на печелен странник, напразно спомнил майка и родина!"
Аз повече нищо не мога да добавя!
Радвам се, че съм ти върнала скъпи спомени :).
ОтговорИзтриванеТова, което си написал, ми е много близко - почувствувах го дълбоко със сърцето си..