"Практичен" селски кмет, изпаднал в загриженост за безопасността на населението, направил постъпление при съотв. инстанции да се разруши щъркелово гнездо върху един ел. стълб в центъра на селото. Щъркелите щели да предизвикат късо съединение. Ами тогава?...
Прост селянин, живеещ в къщата непосредствено до така опасното място, бил толкова възмутен и огорчен, че налетял на бой на представителя на местната власт.
А щъркелите идвали в дома си всяка пролет от десетилетия. И сега... започнали отново да строят гнездото си. На същото място.
Не е ли кметът човек без душа за красотата, уюта и близостта на някой добър /в случая щъркелите, хора такива се срещат по-нарядко/? И не е ли селякът дребен, но истински еколог, макар и не съвсем гладко избръснат?
От дребния защитник на щъркеловото гнездо се ражда красотата, мисля си. Защото тя е отдавна в неговата неидеална душа, в "непрактичните" му мечти за по-добро, за съхраняване на съвършеното в природата. Защото ние, хората, не сме съвършени като нея.
Още едно допълнение /дадена риза/ към изненадващо добрите мисли за "важни неща" на FREGATA от една ближна /на която би могъл също да даде един ден риза/
Доверие и обществена подкрепа за демокрацията 2023
Преди 47 минути
Няма коментари:
Публикуване на коментар